четверг, 17 мая 2012 г.

Париж

Преди няколко дни за пръв път бях в Париж. Ще се опитвам да напиша за това.
Ходих сама, макар че не обичам да пътувам сама. Но намерих едно френско момиче от каучсърфинг, с което се срещнахме за да се разхождаме заедно из града. Това беше много приятно. Винаги е приятно, когато някой те срещна в непознат град.
Настаних се в хостел на доста добра локация. В стаята имаше още три момичета освен мен. Всички три беше от Щатите. Двете от тях бяха сестри, те също бяха за пръв път в Париж, а освен това за пръв път в Европа. Пътуването им трае вече повече от месец и ще трае още два месеца.
Хостелът е много голям. Живях на седмия этаж. Имаше много френски деца.
Разбира се, изкачихме с моята френска приятелка Айфеловата кула. Забележително е, че тя никога не е се качвала на Айфеловата кула. И аз също не съм ходила в Кремль в Москва. Някак не иска се да ходя там, където всеки ден мога да ходя.
Кулата си заслужава да се изкачиш. Гледката е наистина много хубава. На мен много ми хареса цвят на града, който неочаквано е съвсем бял. Париж е едно голямо бяло море. Когато се разхожда долу из улиците, не се види тази белота.
Казват, че французите не обичат да говорят английски. Това е истина. Младите хора са готви да помогнат, дори ако не говорят добре английски. Но хората на средна възраст не искат дори да те слушат, ако говориш английски. Знам как да питам на френски "Извинете, къде се намира метро станция?" Само когато питах така на френски, хората отговориха с удоволствие.
Хареса ми начинът, по който французите прекарват свободното си време в парковете и градините на Париж. Има много столове около фонтани и езера, където хората могат да седят и говорят с приятелите си или просто гледат водата. Аз също седях така на една пейка недалеч от Лувъра и наблюдавах живота на града, когато един от продавачите на сувенирни кулички каза на мен на руски "само един еуро куличка". Бях много изненадана, как той успя да отгатне, откъде съм. Бях много просто облечена: дънки, суичър с качулка. Какво имам толкова руско? Много ми се искаше да разпитам този момче, но за съжаление аз не говоря френски, а той не говоря английски. Разбира се, че той може да каже само едно изречение на руски "един еуро куличка". Мисля, че изобщо тези момчета са много интересни да разпиташ ги за туристи, понеже са много наблюдателни. Ако някой ден ще говоря френски, ще ходя в Париж за да говоря с някой от тях.

2 комментария:

  1. Здравей! Мисля, че пишеш много добре :)

    ОтветитьУдалить
  2. Много се радвам, че така изглежда :)

    ОтветитьУдалить